Прокурорът застана пред съдебните заседатели и започна да представя уличаващи доказателства за това, че не струвам нищо. Той припомни за онзи ден на влюбените в осми клас, когато моята красива братовчедка Мими получи 29 картички и две кутии шоколадови бонбони, изпратени й от влюбени момчета, а аз получих едва три картички – две от момичета и една от дядо ми.

             Съдебните заседатели многозначително поклатиха глави.

             После прокурорът описа деня, когато Боби от Б клас даде на Лили да опита от неговия сладолед, а на мен не даде, защото щяла да го хване „грозотията”. Аз се направих, че не го чувам, но после се скрих в тоалетната и плаках до края на междучасието. Спомена и за Жоро, който каза, че пак са пуснали на пазара криви чорапи.

             - Дами и господа, съдебни заседатели – каза прокурорът – това са непредубедени мнения на връстници на Ренета. Очевидно всички ученици от нейната гимназия мислят по същия начин. Няма причина да лъжат. Това грозно момиче Ренета просто не заслужава да бъде едно от нас. Приканвам ви да я обявите за виновна веднага!

              Тогава се изправи адвокатът ми. Той беше слаб, дребен човек, който заекваше. Представи няколко свидетели в моя полза, включитилно мама и татко и, разбира се,  дядо ми.

             - Възражение, ваша чест! – извика прокурорът – Това са членове на семейството. Те не се броят. Те са предубедени свидетели и мненията им не са достоверни.

            - Възражението се приема – отсъди съдията.

           След това моят адвокат нервен и смутен, спомена, че стаята ми е винаги подредена и вдигна шум около шестиците ми в бележника. Видях как на това председателят на съдебните заседатели отговори с прозявка, а останалите напълно се отегчиха.

            Решаването на моята присъда отне на съдебните заседатели по-малко от минута. Изправих се пред тях. Познавах ги всичките: миналогодишната кралица на красотата от нашата гимназия, красивият син на математичката, цялата група „Магия”, които прославиха гимназията на всички музикални фестивали за млади таланти и още някои красавци и красавици...Те всички ме гледаха отвисоко със строги погледи и рязко извикаха в един глас: „Виновна, Ваша чест!”

            Съдията  прочете присъдата ми:

            - Ренета Иванова Петрова, съдебните заседатели, избрани от твоите връстници, те обявиха за неприемлива . Затова си осъдена на самота. Вероятно ще се проваляш във всичко, което правиш и ще умреш без нито един приятел на света. Бракът е немислим за теб. Ти трябва да бъдеш смятана за излишна и ненужна отсега нататък.

             Делото е приключено!

 

                Всичко дотук от цикъла „Важна ли е красотата”, преписах от един християвски сайт. Следващия път – една моя история на същата тема.

сигурно преживяват много хора по света . Красотата винаги е важна ,
но зависи дали искаш или можеш да я откриеш ... истинската красота .
Поздрави ,приятелко !

Тъжно е...не знам как се свиква така да живее човек.

Не се свиква!

Забравих да ти благодаря за прекрасната песен .Всеки човек
е войник на съдбата ...
Лека и спокойна нощ ,мила !

http://mirachopi.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/18/liatoto-v-koeto-ubih-prokurora.784804

Хареса ми, хубаво написано, но...
винаги има едно - но,
човека се цени не по-красота!

Не се свиква, но човек се научава да живее нехаресван...войник на съдбата си.

Верно, че не е по темата, но много ми хареса :)))

Спор няма по въпроса, но че някой е красив - не пречи.... :))))