Имам приятелка – Илияна (Лия), с която много се обичаме, но рядко се виждаме; повече си пишем или се виждаме в скайпа. Тя е много емоционална и поетична душа и често ми изпраща по някое нейно стихотворение – не че много разбирам от поезия, но обичам да чета нейните работи.

         Аз от своя стана обичам да пиша за вярата си. Не че Лия  разбира нещо от вяра и религия, но понякога ѝ изпращам някои от моите неща и тя ги чете (надявам се).

        Така въпреки, че не си говорим за поезия и религия, с писане задоволяваме потребностите си да си споделим една на друга духовните преживявания.

        Една вечер в скайпа получих от Лия линк към сайта й и там видях следното кратко стихче:

 По-уродливо и по-страшно е
от отрязани гърди на кърмачка,
а го посях в дланта си,
протягайки ръка към приятел.

Толкова сама ли искаше да бъда?

 

       Хм! Нещо май не е наред. Такова сташно стихотворение... Какво ли значи?

      И аз пък – все лошото да мисля!  Жената е творец!  Нещо я е подбудило да го напише, ще разбера – тя ще ми каже!

      Но... бях смутена и се чудех как да я попитам.  Провокирах я с няколко банални закачки – не ми отговори. Тогава направо я попитах какво става. След няколко минутна пауза получих краткото: „гези! излизам ще се обадя ”.  И ме одстави да мигам.

      Гези е нейната котка. Името й идва от „глезла”. Още като я намери, Лия й казваше „моята глезла”, „глезле!” И от там – съкратено Гези.

      Значи нещо с Гези се е случило. Тя е родена на улицата, но една вечер, когато Лия се прибирала, пред вратата й я чакало едно малко коте. Гледало я право в очите и мяукало с тъничкото си гласче.  Лия знае котешки и разбрала, че е гладно. Прибрала го да го нахрани. После го окъпала, на другия ден му купила храничка и котешка тоалетна; в следващите дни му купила специални купички, след това мишки, топчета и разни други играчки.

        Накрая разглезеното коте стана красива котешка принцеса Гези.

          И сега явно нещо с нея не е наред, но какво?. Написах: „когато и да се върнеш, обади се” и зачаках.

         Мина повече  от час, докато Лия  се обади. Тогава ми разказа:

        Когато се върнала  от работа, Гези не я посрещнала. Търсила я навсякъде, надничала във всяко ъгълче, подмамвала я с любимата й храничка, викала я...молила я да се покаже. Накрая разбрала, че Гези просто я няма.  Излязла да я търси около блока, но... нищо. Спомнила си обаче,  че котките сами си идват и се върнала вкъщи да я чака. Минутите минавали бавно; в отчаянието си написала горното стихче. Навън станало тъмно. Решила пак да я потърси.

       Тогава в движение ми изпраща линк в скайпа и  излиза втори път. Обикаля отново квартала, но и този път от Гези никаква следа.

       Всичко това Лия ми разказа без да плаче, но усещах голяма, дълбока, смазваща тъга в гласа й. Опитах да кажа няколко успокоителни думи, но нищо не се получи. Затвори ми.

       Знаех, че тази нощ няма да спят и двете.

      И аз не можех. Отворих пак сайта на Лия и отново прочетох стихчето. И тогава... въпросът:

Толкова сама ли искаше да бъда?

 се заби в ума ми. Прозвуча ми  като упрек.

      Упрек към кого? Кого обвинява Лия? Бог! Сигурно Бога... Дааа! Това беше вик: Защо, Господи?!!

      Хиляди, и хиляди по хиляди хора си го задават. Защо не и Лия!     

          Аз знам, че има един, който се радва да направи хората нещастни. Той е враг на Бога; и  е щастлив, когато за неговите зли дела хората обвиняват Бога! Ах! Как да го кажа това на Лия! Ние никога не говорим с нея за тези неща. Ще иска ли да ме чуе?

        Никът ми, с който по някога пиша коментари в сайта на Лия е ПРИЯТЕЛ. Логнах се. Изписа ми се: „приятел”. Аз хубаво съм й приятелка, но как да й помогна! Как да й кажа, че този, който й отне Гези, не е Бог. Бог е „поправител на развалини” – така пише в Библията. Князът на нашата земя е сатана. Бог и сатана са във война, една непрестанна борба за човешките умове. „Бог е поправител на развалини...” – ми се въртеше в ума. Той може да върне Гези. Аз не мога, но ТОЙ МОЖЕ!!! И ако оня изпитва радост да ни направи нещастни, Бог изпитва радост, когато ни прави щастливи. Защото Бог е Любов.

        Тогава... не знам как стана, но просто седнах и под ника си ПРИЯТЕЛ, написах заглавие на първото стихотворение в живота си:         

 

Повече от ПРИЯТЕЛ 

Справедливост
Е моята фамилия –
ще накажа виновния.

Сила
Е моето презиме –
Ще възстановя разваленто.

Любов
Е моето име –
имай ми доверие.

В твоето щастие
Е моята радост,
защото те обичам.
И не питай защо –
не е ЛЮБОВ, ако можеш да я обясниш.

 

           Сутринта очаквах Лия да се обади, но не го направи. Към обяд не издържах и й позвъних. Не й се говореше. На другия ден – също. Лия ми забрани да говоря на тази тема и ако може да не й се обаждам известно време.

          Така и направих. Но не стоях безучастна. Всеки път, когато бях в молитва, молех Господ да върне Гези. Чела съм, че както един адвокат не може да поеме делото ни, ако не му го предоставим, така и Бог няма да поеме защитата ни, ако не Го помолим. Във войната между Бог и сатана чрез молитва ние упълномощаваме Бог да действа на наша страна. Бог никога не се натрапва.

       Минаха няколко дни. Лия не се обаждаше, но аз не губех надежда. И една вечер... гледам на телефона ми се изписва името на Лия. Сърцето ми трепна. Натиснах зелената слушалка, а отсреща Лия вече пееше: Гези! Моята глезличка се върна...

         Не смеех да я прекъсна. Радвахме се и двете, даже трите (с Гези). Като се върнала от работа, някаква тъмна топка стояла пред вратата. Лия я повикала, а топката измяукала. Това е.

         Благодарих на Бога. И се сетих: „Силата Ми в немощ се показва съвършена...” Бог допуска да изпаднем в ситуации на немощ и безизходица, за ни покаже силата Си. Колко ли копнее да Го познаваме, да Му се доверяваме, да Му даваме възможност да ни защитава и да воюва за нас. И зад всичко това – да виждаме Него!

         Тогава седнах и в сайта на Лия написах второто си стихотворение:

Тази нощ оставих букет
на прага ти.

Тази нощ те посетих.

Не ти подарих цветя,
подарих ти себе си.

Ти дали Ме позна?

       

Бъди жива и здрава! И дано да се намери котенцето на приятелката ти и аз ще се помоля! Не мога да гледам страдащ човек и да стоя безучастно! Но в момента само с молитвата си мога да помогна :(

Искам да се зарадвам, че котето се намери.
:)))

Толкова силни и истински са , като вярата в сърцето ти . И стиховете ти са
много хубави ,приятелко , много .
Благодаря ти !

сигурно твоите молитви са помогнали. А къде е било малкото коте? Хубав уикенд от мен!

скитало в околията, докато не си пресрещнало стопанина ..късно прибиращ се

когато си постнала това, тя пак беше предприела пътешествие

уморена я прибрах у дома

редуваше храна, вода, полягване на любимо място повече от час
и всяко действие за по 30 секунди

космата патка!... после я целувам, пък тя се отпуска на мен с въздишка "у дома съм!"... и не й се сърдя повече

Благодаря на Бога - от Него е това.

И аз не знам къде е било... Приятелката ми разбира САМО МАЛКО котешки, а то горкото не знае български...
:))) Като твоите принцески. Колко останаха при теб?

Ах, ах, ах! Ще си имаш проблеми....

що?

и утре ще ги водим с нас на морето. за пръв път ще им е и ми е много интересно как ще реагират. Майка им не искаше да се потопи в морето. Усмивки от мен и до скоро!

Щом е избягала втори път... да не й е станало навик?
Дано и връщането да й стане навик.
Да не би да искаш да кажеш нещо друго?

Ааааа! Чудесно! Хубаво време ви пожелавам. И ще чакаме да ни разказваш, както ти го можеш.
Много усмивки и една прегръдка. :)))

a, не! - не одобрявам навиците ...НЕсвързани с вестибуларния апарат

;Рр

Аз се моля за нея. Не за да „омилостивя” Бога, не за да Го „склоня” да ти я пази, а защото (както вече казах) има един, който прави всичко възможно да ни унищожи. Бог никога не ни се натрапва, но молитвите ни Му дават възможност да поеме защитата ни пред унищожителя.
Част от Божия план за нас е: в отговор на молитвата ни с вяра, да ни дари онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили.