Отново е петък следобед, отново съм на спирката и чакам автобуса. Този път нямам колет, нямам пари за изпращане. Отпуснато – отпочиващо ми е. Погледът ми рее, просто гледам хората наоколо и предвкусвам свободата на следващите часове: удоволствието да се разхождам из Атина, да надничам по магазините, да се видя с Мила...

            В един момент погледът ми засича мъж. Върви в посока към спирката, но по отсрещния тротоар. Долу-горе моя възръст или малко повече. Добре облечен, с прошарена коса, атлетичен, спортна походка.

            Виж ти какъв симпатяга!  Подобен не съм виждала в Гърция. Такъв красив мъж не може да е грък; тоя е само руснак!

            И тогава.... Тогава се засрамих от себе си: възрастна жена, да се заглеждам по мъжете! Не ми прилича. И руснак! От къде пък го измислих това! Ооооо! Я, стига! Обърнах се на другата страна, оставих човека да си върви и даже го забравих.

          След няколко минутки някой седна до мен, но аз нали гледам на обратната стана, не видях кой е. По едно време се покашля и разбрах, че е мъж. Пак не се обръщам. Тогава плътен мъжки глас любезно ме попита знам ли защо тази спирка се казва „Университетска”. Погледнах надписа на табелата. Наистина е „Университетска”!  Две години всеки петък се качвам от тази спирка и да не й знам името! Отговорих, че не знам защо така се казва и в тоя момент погледнах мъжа до мен. И...хъ! Беше...Той! Само че не беше руснак, а грък.

           Усети акцента ми, попита от къде съм и започнахме разговор. По-скоро той пита, аз отговарям – с какво се занимавам, при какви хора съм, уважават ли ме... Осведоми се и за професията ми, и за семейното ми положение, а автобусът не идва и не идва.

        В един момент се наведе, загледа се в земята и помислих, че приключихме разгавора. Помълча, а после ме погледна и направо ме попита:

           -  Госпожо, искате ли да се омъжите за грък?

           -  Моля?

          -  Не икате ли да останете да живеете в Гърция? Сама сте в Българя, децата ви са вече големи.

          -  Не, не, не искам! Ще се върна в България.

          -  Може би там ви чака някой мъж?

          -  Никой не ме чака и въобще не искам да се омъжвам! – разговорът започна да ми досажда; представях си как сега ще предложи да ме запазнае с някой негов приятел...

         Пак помълча, а после бавно извади портмонето си, отвори го и ми показа документ със снимка:

-          Вижте, сега съм пенсионер, но до преди няколко години бях началник на полицията. Имам авторитет и съм много съм уважаван в града. Ще ви намеря работа подходяща за образованието ви, а може и да не работите повече.  Аз съм достатъчно богат да ви издържам...

         Погледнах снимката – от там ме гледаше красив, но сериозен мъж в униформа.

          Никос – така се казваше мъжът, ми предлагаше да се омъжа за него.

 

         До сега два пъти аз съм правила предложение за женитба  (  http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/14/predlojenie-za-jenitba.510781 )  

         Сега за пръв път получих предложение и... отказах.

         Автобусът дойде, седнахме на различни седалки и повече никога не го видях....

Не знам , може би трябваше да му дадеш шанс.
Може той инстиктивно да чувства ,че си светъл човек и да иска да бъде с теб. Не е казано веднага .
Аз си падам романтичка . Смятам ,че сродните души се привличат. поне да бе си дала телефона. Не знам !
Ще се радвам за теб !
Панацея

моята майка ,като теб в Атина срещна мъжа с който се надяваше да изживее старините си,млад пенсионер на 42,разведен с големи деца.Случайна среща,директно предложение и след няколко месеца заживяха заедно,постепенно той я убеди че няма смисъл да работи,и си живееха страхотно и така 10 години,докато рака я отне и от него и от нас.Вече 2 години след смърта и той посещава редовна гроба и в България/почти мавзолей и построи/,обажда се и на нас,и твърди че втора като майка ми няма....

Ваня, аз също бих реагирала като теб, но ми докривя при мисълта, че може и да е бил добър човек, и честен с теб, а така сте се разминали.

Но този път е малко по-различно ...нали и аз съм романтичка .
Ситурно бих реагирала като теб ...не зная . Но от разказа харесах героя
и може би наистина е трябвало да му се даде шанс . Домъчня ми
за това бързо разминаване ...човек никога не знае .
Поздрави за хубавия разказ !

може това да е бил този, с който ти е писано да си щастлива. Внезапната му поява те е изплашила, нали? Ех, Ваня, нали сме все трезвомислещи!!!

В началото се засмях, но с течение прибрах устни и се замислих ... но ненамирам смелост да коментирам, може би само това:
Неведоми са пътищата Господни!

Може би.... и аз не знам.
:)))

Майка ти е била щастливка, можела е да си го позволи...

Видя ли! И ти би реагирала като мен; и ти щеше да се разминеш....

Често мисля за това...

Кой знае.... Но на практика не бях сама; имах майка в България, която наближаваше 80-те. Имаше нужда някой да се грижи за нея. Трябваше да се върна!

Така е! Защото когато разговаряхме и му казах, че съм вярваща, той каза: "Аз също съм вярващ!"
Ако ни е писано да сме заедно, ще сме - на Новата земя!
:)))

Дето казват - птичето веднъж каца на рамото ти...
Ще ти разкажа и аз една история, то не е като твоята, но е забавна.
Във Виченца мъж ме попита къде е центъра, аз му отговорих че съм в тази посока и ще го заведа. Вървиме и си говориме на италиански...докато не ми звънна телефона и аз обяснявам на дъщерята на български...в един момент чувам мъжа до мене-
мамка му, защо не ми каза, че си от България? Аз се мъча да говоря прилично италиански.
Поздрави мила, при теб винаги ми е приятно да гостувам....а следващият път приготви и кафето!

Наистина, неведоми са пътищата Господни... Но явно така е трябвало да стане - за жалост, или радост... Но не се знае, в някоя друга вселена може би сте щастливо женени - често такива бракове са изключително щастливи, познавам няколко такива двойки... Поздрави!:)

Моето мнение се побира в един единствен въпрос: Смятате ли ,че състоятелен мъж,подсигурен до края на живота си с пари и връзки ще си търси жена по автобусните спирки ?!
Поздрави.

И без птиче ще изживея живота си....
За следващия път си приготви салфетка :)))

Това ми звучи доста странно, но няма значение.
Поздрав и на теб!

Да. И за това говорихме. Каза, че е вдовец, че е имал щастлив брак и въобще не е мислел да се жени, но не искам да влизам в подробности.
Всъщност разговорът ни беше доста по-дълъг и чрез коментарите ви разказах повече, отколкото първоначално смятах да споделя....

Въпросът е не защо е искал да се жени,а къде и как си търси новата жена.Аз лично,не смятам,че състоятелен човек ще оглежда автобусните спирки ,за да си търси нова сапруга.
А и както изглежда,ти си пропуснала поне един автобус,за да си говорите толкова дълго,нали...

ти четеш ли отговорите ми? той каза, че НЕ Е искал да се жени и не си е търсел жена. Каза някои и други думи за впечатлението, което съм произвела в него, но пак казвам: не искам да разказвам в подробности.
Аз не знам дали говореше истина. Но това мен не ме засяга; по-важното беше, че АЗ НЕ ИСКАХ да се омъжвам. Написах този постинг, като една забавна случка: смешното е, че най-после и аз получих предложение за женитба - след дъжд качулка. Не искам да правя нравствен анализ на поведението на героя. Може да е имал и психологичен проблем човека.
Не съм пропуснала един автобус, но не знам по каква причина, наистина се забави повече от обичайното.

Ами тогава дай направо да си го кажа.
Според мен този заможен пенсионер НЕ Е ИСКАЛ да се жени,НО когато видял теб на автобусната спирка изведнъж решил да се жени.
Навремето в моя роден град имаше един,който обикаляше по няколко пъти на ден автогарата и ЖП гарата и мога да кажа,че се хвалеше наляво и надясно колко ученички,а и по-възрастни е оправил досега...
Та ,извини ме ,но "твоя" човек-грък, според мен си е бил един дърт сваляч.Не е искал да се жени и ти обяснявал надълго как не е искал,НО изведнъж ти задава въпроса,дали си съгласна да се ожените.Нещо не се връзва Vandela и ти най-добре го знаеш.

Исках само да се усмихнете като четете....

Усмихнах се още първият път,когато прочетох постинга...Лек ден от мен.

Ан тъй!

Понякога съдбата ни изпраща лъч от закъсняла любов! Поздрави! Честит празник!

Така е, ако е Божията воля - ще стане.

и си права наистина е можела да си гопозволи,ние вече бяхме големи,самостоятелни,може би не и обръщахме внимание колкото на нея и се искаше,а тя беше само на 43.Имаше един неуспешен брак и се радвам че си е позволила да опита да бъде щастлива.

Много усмивки от мен!

:))) От тогава са изминали девет години....

"Всеки с късмета си" - казва народът.

За разлика от прошката в разказа за кражбата на същата спирка. Поне остават добри спомени !

Може и да е грешка, но няма как да проверя...
Благодаря, че се отби тук :)))

Това нищо не значи. Исак се роди след ....?

Да, Исак се роди... но Исак беше очаквано дете!