Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2011 09:01 - Кражба на спирката
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3453 Коментари: 8 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           Харесвах живота си в Гърция – имаше ритъм. Сутрин ставах преди всички и си правех мое утринно богослужение, което включваше и четене от една книжка с кратки разказчета. След обяд винаги ми осигуряваха почивка (тогава учех гръцки думички), а вечер като сложа Кали да спи, си отивах в стаята.  Най-обичах това време. Сутрин и след обяд времето ми беше ограничено, но вечер...беше си мое. Имах на разположение цялата нощ. Имах си телевизор, но предпочитах да се занимавам с личните си неща: четях, пишех в дневника на Кали, пишех си писмата до България, подреждах си снимките, броях си дъвките (и парите J )...           Та...в едно от утринните разказчета прочетох как веднъж  Матю Хенри, автор на известен библейски коментар, бил обран. Тогава той записал в дневника си: „Все пак благодарен съм първо за това, че никога преди не са ме обирали. Второ, въпреки че взеха портфейла ми, не отнеха живота ми. Трето, въпреки че ми взеха всичко, то не беше много. И четвърто, благодаря, че аз бях обраният, а не обиращият”.                Като прочетох това, не можех да разбера: как така ще е благодарен, че са обрали него,  а не са обрали да кажем...похитителя му! Християнство, християнство, ама...аааа, не! Да благодаря, че са ме обрали – това не го разбирам!               Няколко дни след това чаках автобус на спирката с един тежък колет и няклко стотин евро в портфейла, които трябваше да изпратя по траспорната фирма до България. Като сега си спомням: отворих ципа на чантата си, извадих портмонето; отворих портмонето, извадих тесте билети; откъснах един. После в обратния ред прибрах всичко в чантата и дръпнах ципа.             Дойде автобуса; грабнах колета, а чантата – през рамо, на гърба ми. Заизкачвах се по стъпалата на рейса, а някой се блъска зад мен. Не стига, че ми тежи и трудно стъпаля, ами и този се е забутал! Вместо да ми помогне...Стара жена съм, не мога бързо!              В автобуса се огледах да видя кой зад мен толкова напирше да влезе, но не разбрах кой е. На една седалка ми направиха място, но къде ти...с този колет да се провирам между хората!  Както и да е, стигнах до моята спирка. От там тръгнах пеш. Пред един повилион спрях да си купя карта за телефон. Оставих колета до себе си и посегнах за портмонето да платя картата. . . .  ципът отворен! Бъркам трескаво из чантата – и о, ужас! Портмонето го няма! Няма го, прерових няколко пъти. И тогава... блесна мисъл: оня, дето се буташе в автобуса... На спирката съм му направила показно – къде ми са парите. О! Не! Не! Нееее!              Ужас!              И сега?! Какво ще правя? Защо!!! Защо Бог допусна това? Не съм ли Негова дъщеря? Не Му ли е жал за мен?              Ревеше ми се, бях ядосана и отчаяна, исках да ругая: „Как не го е срам тоя! И как се блъскаше...да не усетя отварянето на чантата!!! Мошеник! Аз съм една стара и бедна жена, дошла в чужбина да... Идиот със иди....”              И се спрях! Какви ги говоря? Кой ми дава право да съдя и да обиждам! И него Бог го е създал. И той е човек като мен;  и  него Бог го обича! И за него Исус е умрял.              Може да е по-беден и от мене. Кой знае какво му е състоянието. Не оправдавам кражбата с каквито и да е мотиви, по никакви причини, но може би Бог допусна това, за да се помоля за този човек! Да открие Бога, да се покае...               И за мен някой някога се е помолил. Може би Бог е избрал мен, за да се застъпя за спасението на този? Тогава...какво са няколкостотин евро в сравнение с цял един живот!               Седнах на една пейка и се помолих. Бог да докосне сърцето му; да му даде дух на покаяние. Да го промени; да се намеси в живота му, да му помогне да реши проблемите си....                   Когато вече се бях успокоила, се сетих за думите на Матю Хенри: „Благодаря, че аз бях обраният.....”.                Усмихнах се.  

Матю Хенри (1662-1714) е известен като последния от пуританите. Той е забележителен проникновен автор на коментари върху Библията. Последния си труд посвещава на темата за истинската радост от живота...

Той разглежда 12 християнски удоволствия и разкрива как Бог дарява утеха и блаженство на грешниците, как християнският опит потвърждава този факт, приканва читателя лично да се увери в духовната истина за насладата и удовлетворението от вярата...

Това е последната книга на Матю Хенри, била е под печат в момента на смъртта му през 1714 г.

Матю Хенри е роден на 18.10.1662 г. в английско имение на границата на Флинтшир и Шропшир. Получава добро образование. Завършва теология. Най-известен е със знаменитите си Коментари върху Светата Библия.

Повече информация за него на:
http://www.ccel.org/h/henry




Гласувай:
12



1. stela50 - Чудесен разказвач си ,Ваня ...пишеш с откровение
20.06.2011 09:30
и топлота ...пишеш красиво . Този разказ ще си го взема .
Поздравления ,приятелко !
цитирай
2. pisatelkata - По-беден или по-богат. . . откъдето ...
20.06.2011 09:37
По-беден или по-богат...откъдето и да го погледнем си е кражба.
А кражбата си е кражба, дори когато човек е в неволя.
цитирай
3. vandela007 - .
20.06.2011 09:59
stela50 написа:
...пишеш красиво . Този разказ ще си го взема .
Поздравления ,приятелко !

:)))))
Благодаря ти!
цитирай
4. vandela007 - По-беден или по-богат. . . откъдето ...
20.06.2011 10:09
pisatelkata написа:
По-беден или по-богат...откъдето и да го погледнем си е кражба.
А кражбата си е кражба, дори когато човек е в неволя.

Е, погледни го от другата страна. Тази кражба ме подбуди да се помоля за спасението на този човек. Бог никога не се натрапва, но молитвата Му дава карт бланш да подейства в сърцето на този човек; да пробуди съвестта му, да му даде дух на покаяние, и в края на краищата той да опознае Бога и да бъде спасен за вечността.
Някой някога някъде се е помолил за мен и аз съм му благодарна, че сега познавам Бога. Ако даде Бог един ден да сме заедно на обновената земя, ще се заподнаем едни-други... Ще бъде интересно, ще си разказваме :)))
цитирай
5. mileidi46 - Straxotna si mila!!!
20.06.2011 15:44
xem se usmixnax xem se zamislix..:((
blagodarq ti!!
цитирай
6. vandela007 - Радвам се.
20.06.2011 21:10
mileidi46 написа:
xem se usmixnax xem se zamislix..:((
blagodarq ti!!

И двете неща са хубави: и усмивките, и мисленето.
Хубава вечер!
:)))
цитирай
7. makont - Да, в края на крайщата, човек не трябва да се ядосва на такива неща,
21.06.2011 18:02
има ги независимо от нас. По добре е да ги приемаме философски, е вярата помага за този философски поглед към живота. А, това да се помолиш за този, който ти е причинил зло, вече е съвършенство. Поздрав, Ваня!
цитирай
8. vandela007 - Маки,
21.06.2011 21:04
не ме издигай до съвършенство, че ще взема да се надуя и да литна - няма да ме видите....
:))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288597
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031