Миналия месец като тръгвах за Англия, на летището във Варна, в салона за чакащи се запознах с едно гръцко семейство.

         Само като чух гръцка реч и сърцето ми трепна. Срам ме беше да ги заприказвам. Обикаляха салона, купуваха си разни неща, накрая седнаха срещу мен. Тъкмо да им кажа нещо, жената стана и тъгна на някъде, а мъжът остана сам. В един момент той кихна и аз плахо му казах „наздраве“ на гръцки, но не ме чу.

         След малко жена му се върна и седна при мен. Попита ме нещо на английски, от което разбрах само „Лондон“. Аз не знам английски и в първия момент помислих, че ме пита дали съм за Лондон; но бързо съобразих, че всички чакащи сме за там и предположих, че ме пита дали съм от Лондон, затова ѝ казах „ОХИ“. Тя обаче не обърна внимание, че ѝ отговарям на гръцки и продължи да ми говори на английски. Казах ѝ, че не разбирам и чак тогава се усети, че й говоря на гръцки.

          Тя се зарадва, аз се въодушевих, само дето не се прегърнахме. Доста си поговорихме, естествено пита от къде знам езика, как съм изкарала в Гърция, при какви хора съм била... Отговорих ѝ, че съм вярваща и винаги ще благодаря на Бога, че ми подари това мило семейство: млади, симпатични, интелигентни и изключително добри хора. Тя отмести погледа си от мен, позамисли се, после ме погледна в очите и с пръст, насочен към мен каза: „Вие сте била добра, затова и те са били добри с вас!“

 

 

          Може и така да е, но аз си ги обичах и те наистина бяха добри с мен. За почивния ден излизах от тях в петък след обяд и се връщах в събота вечерта. Спях при Мила. Всички бяхме доволни: и те си почиваха от моето присъствие, и ние с Мила се виждахме.

           В събота ходех на църква. Там се виждах с около 40, понякога и повече българи, мои братя и сестри по вяра. Прекарвахме си чудесно! Слушахме проповеди, обядвахме заедно, после си почивахме, разнасяхме брошури из Атина или просто се разхождахме.

           В края на деня, преди да си тръгна обратно за къщи, ходех в една фирма, чрез която изпращах  писма, снимки и подаръци за България и съответно получавах. Обикновено ходех сама и след като си вземех пакетчето, сядах на някоя пейка и си разглеждах какво са ми изпратили. Това бяха минутки, в които „общувах“ насаме с моите мили.

          Понякога се случваше да нямам пакетче... Само който е бил сам и далеч от близките си, ще разбере как съм се чувствала.

         Така седмица след седмица минаха четири години. Последната година си бях купила пет пакетчета дъвки – за всяка седмица от годината по една дъвка (общо 50 броя). Всеки петък като изляза от къщи, лапвах по една и винаги знаех колко дъвки ми остават до България. По някой път ги обърквах, тогава ги вадех от торбичката и си ги броях. Последния месец като ми останаха четири, ги лапнах всичките наведнъж, защото вече нямах нерви да ги броя.

          Ето няколко снимки от тогава:

Тук сме в църквата с една приятелка (аз съм по-грозната)


Тук сме с Мила на Акропола, но него сме го загърбили



В дома на Мила


Пак в дома на Мила, украсен новогодишно

През 1992г. бяхме на лагер с младежите от Русенската църква и нашите домакини от Атина. Изкарахме си страхотно, с много музика.
Аз на китарата с моите песни, Ксенофон Йоанидис на пияното, и Йоргос Пирели на барабаните, без репетиции, просто се чувствахме.
Още слушам касетка на Ксенофон, а може би и той слуша моята касетка ...

http://www.youtube.com/watch?v=ZLykPxBbEoU

„Вие сте била добра, затова и те са били добри с вас!“ - така е Ваня! Валидно е за навсякъде! Познавам нашенци, които "не срещнаха" добри хора ни тук, ни в Италия... Аз, тук на лоши не попаднах! С едно малко изключение - не се разбрахме с един шеф, но колкото и да натиска той да ме освободят без възнаграждение, фирмата бе до край коректна с мен, даже и с допълнителните възнаграждения и отпуската./фирмата бе на брат му. Те си го знаеха, че той е лекето, но все пак е роднина/.

Много хубаво пишеш спомените си ,Ваня ...чета ги с удоволствие .
Мисля ,че и вярата ти е помагала през тези години ,и Мила ,
и другите вярващи в църквата .И силата на духа, не на последно място .
Поздрави и прегръдка от мен !

Как да си по-грозната на снимката, та ти си красива. Човек е красив с душата си, с делата си, това не може да не се отрази и на външния вид. Ти излъчваш доброта и личи. Усмивки от мен, Ваня!

Когато човек е млад и музиката е в сърцето му, и без репетиции става. Още повече за прослава на Бога...

Радвам се за теб! Нека винаги Бог ти помага!

Ти всичко разбираш...
Благодаря ти за оценката на моите писания.... :)))
Прегръдка и от мен!

Ти говориш като баба ми - тя винаги ме харесваше...
Казвам го с усмивка; благодаря ти наистина.
:)))

Hello! <a href=http://qwdeuron.webs.com#1351>urea reactions</a>.