Връщам се към разказа ми за преживяното в Гърция. След като не ми провървя с дядовците, а по-малко с бабите, Бог ми подари друго.

         Въоръжена с адреса на новата ми евентуална работа се качих на такси. Знаех само, че ще се грижа за дете. До колкото разбрах, девет годишно. Докато пътувах си мислех: какво има да се грижи човек за 9 годишно дете! То вече е голямо, сигурно...втори клас (изчислих!). Може би ще го завеждам и посрещам от училище и ще му слагам да яде. А може и да е някое болно дете. Не ми се иска, аз болно животно не мога да гледам, а детенце...

        С такива тревожни мисли в главата и притеснения пристигнах на адреса. Позвъних, отвори ми млада красива жена. „Ангелики – Аги” - представи се жената. И аз си казах името. Покани ме да седна и каза, че ще позвъни на съпруга си да дойде. Явно трябваше и той да ме види. Докато го чакахме, Аги ме разпитваше от къде съм, от колко време съм в Гърция, с какво съм се занимавала. Аз нищо не питах, само отговарях с потенциала от гръцки думи, които бях научила за четири месеца. След малко съпругът пристигна – усмихнат, симпатичен млад мъж – Таки. Говореше много бързо, нищо не му разбирах и затова жена му играше ролята на преводач. И той се осведоми коя съм, имам ли семейство, деца... Говорехме си тримата, сложиха и да ме почерпят, а дете не се виждаше. „Сигурно е излязло” – си помислих. В един момент се чу някакво неопределено промъркване. Телевизорът не работеше, радио не се виждаше. Аги и Таки се погледнаха и се усмихнаха мило един на друг. Промъркването се повтори, този път придружено от бебешко гласче. Тогава забелязах на края на масата бебефон. Звукът идваше от там. Таткото не изчака друго повикване, затича се към една врата и после излезе от там с едно създание в ръце: бебе! Русичко, със сини очички, сънено, пухкаво и сладко. „Нашата Калита!” – показа ми я таткото. Бях толкова очарована, че не знаех какво да кажа. Исках да я пипна по ръчичката, но тя се обърна, гушна се в баща си и се разплака. Аги се опита да я успокои, но Кали продължаваше да плаче. Двамата съпрузи си казаха нещо набързо, после таткото се обърна към мен, усмихна се и каза, че са съгласни да се грижа за бебенцето им. Попита каква заплата ще искам. Казах една скромна сума, но малко по-голяма от тази, която получавах при Елени. Таки се съгласи. Уговорихме се на другия ден да дойда с багажа си, тогава щели да ме запознаят с работата ми и си тръгнах.

          Харесаха ме. И аз ги харесах, и тримата, но най-много Кали.

          Сигурно се сещате, че тя беше девет месечно бебе – най-прекрасното  в цяла Елада!

          Пътувайки с таксито обратно към дома на Мила се усмихвах, мислейки за малката Кали и благодарях на Бога за нея. Вече нямах търпение да стане утре.

                 
  Моята малка Кали

Целуни твоята малка Кали от мен!:) Ще очаквам продължението. Поздрави!

Очаквам продължението ,навярно свързано с тези невероятни детски очички .
Хубав ден !

Радвам се, че и ти я харесваш. :)))

Нали е сладка!
Агапи му! :)))

обожавам бебетата, просто усещаш как с всеки изминал ден, ти просто ваеш едно човешко същество. Заслужавала си го, след толкова мъки. Усмивки и слънчице от мен, Ваня!

Прекрасно детенце!

Така е! Благодаря за слънчевия коментар :)))

Имах си го като внуче...
:)))