Гръцката ми баба се казваше Елени. Тя имаше три дъщери. С двете вече се познавах; Вилма каза, че скоро ще се запозная и с третата. Така и стана. Една сутрин като станах, до вратата имаше два куфара и безброй чанти. Приготвих и аз моите. Вилма ни натовари и ни закара в Атина, в дома на третата сестра  – Катя. Апартаментчето беше малко и нямах моя стая. Спях в стаята на бабата, на едно неудобно диванче.      Работата ми се състоеше в това да храня Елени и да ѝ сменям памперса. Правех ѝ супички, смилах ги на кашичка и пълнех една огромна спринцовка, от която излизаше маркуч, чийто друг край през устата влизаше в стомаха на Елени. Приготвях храната, „нахранвах” я, сменях ѝ памперса, без тя да усети; дори очите си не отваряше. За сметка на това Катя отваряше лекичко вратата и ме наблюдаваше. Отначало се правех, че не я забелязвам, но после добих кураж и я питах: „Какво има?” – и тя веднага затваряше.         Имах много свободно време; учех гръцки от разговорника, четях Библията; а като ми замирише, сменях памперса.         Знаех, че няма да издържа дълго. С Мила се виждахме в почивните дни на църква и се уговорихме: щом чуе за някоя по-хубава работа, да ми се обади. Още повече, че на два пъти като се върнах от църква, намерих сол върху възглавницата си. Първия път помислих, че нещо се е случило, но след втория път ми се изясни, че не е случайно. Вилма и другата ѝ сестра бяха вкъщи, видяха солта. Започнаха разправия с Катя. Оказа се, че ми правела магия да умра. Не умрях, но за двата месеца, през които бях там, две болести ме хванаха. Със слаб гръцки, нелегална без документи – не можех да си позволя да ходя на лекар. Имах на разположение само млитва и подкрепата на моите сестри от църквата.           Една вечер Мила позвъни и каза, че ми намерила работа, но трябва много бързо да да изляза, защото може да има и други кандидати за тази работа, да не я загубя. Беше осем вечерта. Тъмно, не познавах Атина, но се реших и тръгнах. Пристигнах у Мила, а когато тя позвъни, работата се беше заела. Вече не можех и да се върна.           Мила отново ме прие да живея при нея. Тя  ходеше на работа при една стюардеса и я помоли да сложи на летището обява, че жена търси работа. Мина почти месец, никой от никъде не се обади.           В църквата една жена каза, че си отива в България в отпуска и ме попита дали не искам да я заместя. Не мислих много, приех работата. Пак баба, но адекватна, спях отделно, на хубаво легло, пазарувах каквото бабата ми каже и за себе си каквото ми си поискам. Добре си изкарах при нея!           Там посрещнах 2000 година. Спомням си, че си бях легнала. Като почнаха гърмежите и фойерверките в 12, станах, отместих завесата и си казах: „Хм! Аз такива съм виждала...” – и си легнахо тново. Сутринта беше Нова година.         Последния ден, когато вечерта щеше да си дойде титулярката от България, Мила ми позвъни и каза, че от летището се обадила някаква стюардеса. Попитала дали жената от обявата още си търси работа. Мила казала: „Да, свободна е!” -         Утре отиваш на рандеву! – изкомандва ме Мила. -         Отивам! – израпортувах аз.         От момента на рандевуто в продължение на четири години Бог ми подари най-хубавата работа в Елада.    

Edinstveno Bog razvalq magite .Nito Apostol , nito koito i da e bilo drug , a za magiqta samo 6te kaja poiska6 li q tq idva pri teb , kato znae6 4e ne q jelae6 i molitvata ti e kam Bog nqma magiq

да преживееш трудните ,меко казано дни ,мила ...
Бих искала да прочета за следващите четири години ,ако е възможно .
Пишеш хубаво ...
Поздрави !

Бог е Чудесен, Бъди Благословена Ваня!

пп. И очаквам да разбера за "рандевуто".

Познавам Друг, Той ме пази от магии.
:)))

Да, Габи! Който се интересува отмагии и иска да опита, ще можеда ги опита. Който не ги желае, Бог го пази.

Приятелите, вярата и обичта на близките ми в България ме крепяха...

Да Бог е Чудесен и точен - точно в деня, когато трябваше да напусна временната си работа, получих покана за рандеву за нова.

Катя беше инвалид, живееше сама и не искаше майка й да е при нея. Искаше сестрете й да гледат майка й. Непрекъснато се караха на тази тема. Катя мислеше, че ако елиминира мен, ще бъдат принудени сестрете да гледат Елени.
Такива работи......

Егати аргументите. Това още веднъж потвърждава теорията ми, че жените не сте като хората.

но нали всичко се е оправило. И аз не вярвам в магии, просто си мисля, че на човек, който не носи зло в себе си, зло не може да го стигне. Ако не мислиш зло на другите и тяхното зло, насочено към теб сякаш се отблъсква от някаква стена, може би Бог пази. Усмивки от мен!

Радвам се , че си се махнала от първото място ! Радвам се , че сега си добре !
Мила , колко хубаво е името на тази , която ти помага . И истинско !
Твоя Панацея

А мъжете не са като майките.... http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/04/14/myjete-ne-sa-kato-maikite.528447

Не че не вярвам в магии, но знам кой ги прави и всяка сутрин в молитва моля Бог да ни закриля - мен, децата ми и близките ми - от такива неща...
Но според мен и ти си права в твоите разсъждения.
:)))

И Панацея е много хубаво име. И хубави неща пишеш!
Прегръдка и на теб! И усмивка :)))

Има нещо вярно в това, което казваш, но съм срещала и добронамерени инвалиди.
А в Гърция - радвам се, че освен тази, други не срещнах. Само една сутрин, като прибирах костюма на господина у когото работех, видях на едно от копчетата на сакото му увити коси. Черни, дълги около 30 см. Сакото - светло; как не ги е забелязал като е събличал сакото!!! Свалих космите, изхвърлих ги и даже не му казах. След години го разказах на съпругата му....

. отци

Св. Никодим Светогорец за магиите


Че магьосниците и баячите дори и да произнасят името на Бога, трябва да бъдат прогонвани

Но ти казваше, че онази старица християнка и онзи баяч християнин, когато баят и дават амулети не произнасят и не пишат други имена освен името на Бога, на Христа, на Богородица и на светците, и следователно какво зло вършат те? На това ти отговаря божественият Златоуст и ти казва, че затова особено трябва да мразиш онази зла старица и онзи зъл баяч, понеже употребяват за подигравка и безчестие имената на Бога, и бидейки християни, постъпват като елини; защото и демоните, ако и да произнасят името на Бога, обаче пак са си демони: „Някои, смятайки да се защитят, казват, че жената, която припява такива неща, е християнка и не изговаря нищо друго освен името на Бога, заради това наистина особено я мразя и се отвращавам от нея, понеже си е послужила с името на Бога за подигравка; понеже, казвайки, че е християнка, показва дела, присъщи на елините; защото и демоните изговаряха името Божие, но бяха демони; и казваха така на Христа: „Знаем Те Кой си, Светият Божий” (тук св. Никодим е перифразирал свободно евангелския текст: „Зная Те, кой си Ти, Светия Божий” (Марк 1:24); и все пак Той ги накара да замлъкнат и ги прогони”.

Че болните трябва да прибягват към Христа и светците, а не при магьосниците. Че християните показват велика неблагодарност, когато оставят Христа, светците и Църквата, а отиват при магьосници

И все пак няма ли друг лекар, нито друга помощ, за да отидеш, християнино, да се излекуваш, когато се разболееш? Или това са само магьосникът и дяволът? Не съществува ли Христос, в Когото ти вярваш, единственият и превъзходен Лекар, Който и когато беше на земята, излекува толкова хиляди и десетки хиляди болни? „И ходеше Иисус по цяла Галилея... и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Мат. 4:23), а сега, когато е възлязъл на небесата, Той изцерява с благодатта и помощта Си всички ония, които Го призоват с вяра? Не съществуват ли такива и толкова много лекари: апостолите, мъчениците, безсребрениците, йерарсите, преподобните и останалите светци, които получиха от Христа благодат и сила, за да лекуват всякакъв вид болести? Не съществува ли светата Христова Църква - общата болница и отворена странноприемница, за да приеме всичките си деца, които страдат от различни болести, както душевно, тъй и телесно, за да ги успокои, за да им помогне, за да ги излекува с освещенията си, с божествените си тайнства? „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар?” - викал някога пророк Иеремия към Израилския народ (гл. 8:22). И аз сега се провиквам към болните християни: да не би да няма, братя, в православната ви вяра и в Църквата, в която вярвате - излекуване и помощ? Колко много победи Христос и кръстът Христов, казва Златоречивият?” „Той разруши смъртта, угаси греха, направи ада непотребен, обезсили силата на дявола; не заслужава ли да Му се доверите за телесното си здраве?”
Как впрочем издържа сърцето ви да оставяте Бога, в Когото вие вярвате и да ходите при проклетия дявол? Как изтезавате най-сладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, а отивате при човекоубиеца, при тиранина, при оня, който ви прави злини? Как понася душата ви това, да презирате толкова много светци, приятели, благодетели и ваши превъзходни лекари, а да прибягвате при мръсните магьосници и при нечистите демони - вашите най-големи врагове? Как понасяте това, да напускате светата Христова Църква, вашата майка, а да тичате към дяволските синагоги и в жилищата на демоните и на магьосниците? И може ли Христос да действа еднакво с една пияна зла старица и с една циганка? Нима кръстът, освещението и другите спасителни и лечителни тайнства на вярата ви имат еднаква сила с въглените, с подковите и с дяволските амулети? Ах! Неблагодарни създания! Ах! Роде неверен и жестокосърдечен! И къде ли са мълниите небесни? Къде ли са земните трусове и пукнатини, та да ви изгорят и ви засипят? Та да ви погълнат живи? И тъй, справедливо, справедливо трябва да извика тъжно Иисус Христос, разговаряйки заедно с Иеремия, че никой друг народ не е оставил своя бог освен вие, Неговите християни. „Идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар... и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а моят народ променяше славата си за онова, което не помага” (Иер. 2:10-11). Справедливо трябва да скърби, че небето и земята затреперили, понеже вие, християните, оставихте Него, Извора на живота и здравето, а потърсихте безводните цистерни на магьосниците и циганите. „Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.” (Иер. 2:12-13) Справедлив е Иисус да зове към вас с Исаия, че Той ви е родил отново чрез светото Кръщение и ви е направил Свои чеда, а вие заради малка болест презряхте Баща си и отидохте при магьосниците и демоните - Неговите врагове. „Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2). И как волът и магарето познават благодетеля и стопанина си, а вие не познавате своя Благодетел: „Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира” (Пак там, ст. 3).
Следователно, за да не скърби Иисус Христос поради вас и за да не казва такива неща, а и за да не се окажете и вие неблагодарни към Такъв превъзходен ваш Благодетел, оставете, моля ви, мои братя, оставете това - да ходите при магьосници, магьоснички и цигани, а когато се случи да се разболеете, прибягвайте към Христа с гореща вяра и търсете изцерение. Защото Той винаги е ваш най-нежно любящ Баща и ако ви е пратил болест, изпратил ви я е, за да изпита търпението ви, за да ви увенчае много повече и за да види дали Го обичате истински: „Защото кой е, казва Той чрез св. апостол Павел, тоя син, когото баща му не наказва?” (Евр. 12:7) Той дори да ви наказва и от време на време да ви удря плесници заради греховете ви, но пак ви лекува и ви гали като Свои деца, когато се обърнете към Него с покаяние и от цялото си сърце потърсите помощта Му. „Блажен е, казва Елифаз Теманец на Иов, онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват” (Иов 5:17- 18). Прибягвайте в болестите си още и към нашата господарка Богородица, която след Бога е ваше изцеление, утеха на вас, болните и опечалени. Прибягвайте и към всички светци, и като им се молите с вяра, ще постигнете желаното излекуване от болестта си. Ако и при все това не получите желаното здраве, но Бог ви остави да бъдете наказани, защото така е полезно за душата ви, трябва да се покажете мъжествени и твърди във вярата и да предпочитате да умрете десетки хиляди пъти пред това - да повикате магьосници и магьоснички и по този начин да се отречете от вярата си в Христа и да предадете благочестието си. Но и ако други - сродници или приятели - случайно ви подтикнат, пазете се зарад любовта Божия да не ги послушате и нека да бъдете уверени, че заради това ви търпение и великодушие: 1. Бог ще ви увенчае с мъченически венец; 2. съвестта ви ще се зарадва и развесели несравнимо повече, отколкото ако бихте оздравели; 3. хората ще ви възхвалят с големи хвалебствия и 4. за целия си по-нататъшен живот ще получите и изцеление от болестта си, както потвърждава всичко това златописното перо на Йоан.

Голям грях е някой да си служи със силите на злото, а да призовава Божието име и да казва, че прави всичко с Божия сила!

са сатанинско дело!