Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2010 23:47 - Шивачка на маратонки
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2062 Коментари: 8 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Отново се потапям в спомените.

     Бях стигнала до там, че получих обратно писмото си до Сашо с бележка: „ПОЧИНАЛ”.  Не повярвах, реших, че е номер на Рени и това намали болката. Реших, че непремено трябва да отида до Плевен и да проверя, но получих одобрение да работя в Чехия и заминах.

        Работехме в едно селце – Скутеч. Произвеждахме маратонки.  Бяхме няколко жени от Шумен. От тогава ми е приятелството със Сиси. Имам едно страшно преживяване с нея, но както виждате, още съм жива. Ще ви го разкажа, когато му дойде времето, защото то се случи, когато се върнахме в България.

      В Скутеч много работехме, но и чудесно си почивахме. Имаше на около километър от селото езеро, а край него – ябълки и сливи. Хм...сега си спомням, че под една слива Сиси ми разказа един виц. Дете пита баща си: „Тате, квой туй, бе? Сини сливи! Ам що са червени? Щот са зелени!”

       Та, в почивните дни ходехме на плаж, но като прилежни домакини, пълнехме торбите с плодове и после в кухнята на общежитието варяхме мармалади. Напълнихме...е, не помня по колко буркана, но достатъчно за една зима. За съжаление не иззимувахме там. Не се спогодихме с работодателите за заплащането и наесен, по листопад приготвихме багажа за обратно. Естествено бурканите, увити в найлони и вестници, наредихме в чантите. Ние със Сиси – дребни на ръст, а чантите тежки!  Гарата близко, но то не се носи!!! Едва се мъкнем. Един млад здравеняк ни съжали, предложи да ни помогне. Ние на развален чешки се съгласихме. Грабна двете чанти и . . . той просто не знаеше с какво си има работа! След като от раз не можа да ги повдигне, изправи се и ни изгледа подозрително. Аз мисля, че каза нещо за камъни, но Сиси чула картечници. Както и да е, мълчахме и само гледахме. Момчето събра сили и ни понесе чантите. Беше ме срам и вече въобще не ми се ядеше мармалад, но заради децата... довлякох го до Шумен.

        Така завърши чешкия период от живота ми. Започна отново въпросителният период: ами сега?  Накъде . . .





Тагове:   маратонки,   сливи,


Гласувай:
18



1. stix - Интересна си :)
12.12.2010 10:01
Интересна си :)
цитирай
2. vandela007 - Благодаря ти!
12.12.2010 12:47
stix написа:
Интересна си :)

Ласкаеш ме, но...друго би ме зарадвало. Него пазя в тайна, не се правя на интересна, но не го и афиширам. Който иска, ще разбере :)))
Усмихнат ден ти желая!
цитирай
3. pevetsa - заради децата. . . ВИНАГИ НАПРЕД, И ...
12.12.2010 15:00
заради децата...
ВИНАГИ НАПРЕД, И ГОСПОД БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ПЪТЯ ТИ!
цитирай
4. makont - Колко тежък е всъщност живота ни,
13.12.2010 15:36
къде ли не ни разхвърля, за да си изкарваме хляба, и за да не се отчаяш от всичко това ти трябва нещо силно и разтърсващо, една любов, може би! Хубава седмица, мила и усмивки от мен!
цитирай
5. vandela007 - .
13.12.2010 19:53
Маки, вече минута стоя и се чудя какво да ти напиша... През толкова, ТОЛКОВА трудности съм минала, а и продължавам, но за мен ще знаете само това, което ви напиша...
Усмивки, благодаря за съчувствието!
Искам да знаеш, че си ми много близка :)))
цитирай
6. pisatelkata - Всяко зло-за добро! и След всичко ...
14.12.2010 17:58
Всяко зло-за добро! и След всичко лошо идва добро!
Пожелавам ти много късмет, щастие! Добрите хора заслужават само щастие!
цитирай
7. menyanthe - :)
23.12.2010 15:08
Е, не му ли дадохте поне едно бурканче на младежа за помощта? :)
цитирай
8. vandela007 - .
20.01.2011 06:55
Ами... то човек го е срам да отвори такива куфари...
menyanthe написа:
Е, не му ли дадохте поне едно бурканче на младежа за помощта? :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287938
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031