Защо ако Бог е любов, има страдание, глад, мизерия, престъпност, болести, смърт. Защо умират невинни деца? Защо Сашо си отиде толкова млад, нямаше 50!         Преди известно време се срещнах с една жена. От дума на дума се заговорихме за несгодите на този живот. Аз, смятайки себе си за що-годе запозната с Библията, твърдях, че причината за човешкото страдание не е в Бога и че болестите, скърбите и смъртта не са наложени като наказание от Бога заради греховете ни. Редях уверено душата си пред нея и я убеждавах, че Бог е Любов. Тогава тя ми каза, че е погребала син на 23 години. Замлъкнах. Всички аргументи се изпариха от главата ми. Не намирах думи нито на успокоение, нито на съпричастност...нищо.         „Защо му се случи това? – плачеше тя. –  Защо Бог ни наказва?”         Същият измъчен плач, същият отчаян вик се издига от сърцата на всички по света: „Господи, защо постъпваш така с нас?”        В църквата децата често излизат пред амвона и пеят вдъхновяващи песни. Мислех си: „Да мога да вярвам като малко дете, че това, което Бог прави, е винаги най-доброто за нас! Да можех да вярвам, както пише ап. Павел, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога (Римл.8:28)!” Горещо се надявам обаче, че някой ден за всяка моя скръб и всяка пролята сълза ще чуя обяснението от Онзи, Който е Любов.       Широко разпростронено е вярването, че Бог е отговорен за страданието. Не оспорвам факта, че е ужасно трудно за разбиране, но се противопоставям на твърдението, че Бог е причината, че Той е авторът на човешкото страдание, на скърбите и на мъката; че това са деспотични наказания, изпратени от Него и наложени на хората поради греховете им. Становището, че Бог причинява човешките неволи, е невярно, защото Бог, когото аз познавам, е Бог на любовта! Бог, когото познавам, иска да ни запознае със Себе си; иска да ни спаси от греха, иска да ни заведе във вечната ни Родина – обновената земя.       Тогава кой причинява страданието? Кой наказва хората?

                                           (следва)

7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.
22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Ти ме изпревари. Всъщност ми помогна.
:)))