Още на другия ден след като изпратих Писмото, отворих пощенската кутия. Не че се надявах да намеря нещо, но ей тъй... да видя. На следващия ден пак я отворих. И на по-следващия – пак. После започнах да я отваям два пъти на ден, защото не знаех раздавачката сутрин ли оставя пощата или след обяд.          Минаха... не знам колко дни.  И разбрах, че няма да ми отговори. Не трябваше да го пускам това писмо! Знаех си. . . Знех!!!        Е, добре; да е жив и здрав. Не съм и очаквала. Забравил е и тетрадките, и снимките, и мен... Хората да не са като мене – цял живот да помнят едно и също. Панта реи... Добре, че си имам няколко снимчици...         За всеки случай обаче продължих да надничам.  Пак ей тъй.  И един ден. . . нещо се белее в дупчиците на пощенската кутия! Да не би???  Трескаво отварям – ами да! Писмо!         Писмо, но... моето. Въху плика – залепена бланка. На нея най-отгоре пише: ОБРАТНО и думичката оградена с химикал. По-надолу – изредени причините, поради които е върнато:      Отказан      Непотърсен          Заминал      Преместен на друг адрес      Адресът не съществува      Адресът недостъпен      Непознат      Починал      Неприет     Накрая  – забележка: „Причината се отбелязва с Х”     Следва подпис на пощальона и печат на пощата. И никакъв „Х”!      Хм. И защо са ми върнали писмото.  Ама че раб...  Аааа! Ето, под печата – едно мъничко хиксче. Едва се забелязва.  Я да видим причината?      Причината, причината, причината.........     Починал!  Починал???     Има грешка!!!! Не!!!     Неееее е е е е е.  Не може!!!     Не е истинаааа. . .   

 

    П О Ч И Н А Л . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  

много находчив подход. Майката му е в отворения край и продълженията.

имаш ли идея каква ми е целта?

но такъв е животът!

Представяла съм си, че съм на смъртно легло и му се обаждам да дойде, да се видим за последно. Но . . . никога ТОВА!

Помня реакцията ти тогава..... всъщност, тогава ми разказа за него

ти каза: "Как не го е срам?! Да умре, без да ми се обади!!!"... и беше толкова искрена във възмущението си....

Може и да съм се възмутила по подобен начин. Аз както знаете от млада чакам да умра и все съм си представяла, вече ще умирам и Сашо идва да ми каже сбогом. Даже като във филмите съм си представяла, че на вратата се срещат с Красимир: единият си отива, а другият - идва (сякаш се заинтересувал някой от мене!).
Та.... и обратното: той де си иде, а аз да не му кажа сбогом...

Дано не прозвучи грубо на читателите ти, но ... в крайна сметка ти имаш дивно черно чувство за хумор... Аз самата са разсмях, че си търсиш обаждане "Ваня, умрях", а после и на репликата ти "Дочаках от умрял писмо"...

"дочаках от умрял писмо" - силно казано. На практика си получих...моето писмо.
Но "Ваня, умрях" - това си е твоя измислица.

"Ама как да ти се обади бе, мамо? Нали е умрял?!"
"Ами така...да ми каже..."

Така беше.
Но трябваше да ми каже, че е болен...