В Борци нямах телевизор; мобилен телефон имаха само някои в джиповете си; компютър и в училището нямаше. Даже и радио нямах. Имах книгите си, но често мислите ми прескачаха в миналото. Не е нормално на моите години човек да напусне дома си и да търси спокойствие на чуждо място.            Как премина животът ми! И колко бързо! Не разбрах какво е човешко щастие, а младостта ми мина... Младостта!            Сашо. . .  Прииска ми се да го видя. Вече сме на възрастта на баба и дядо; мои съученички и внуци имат.            Колко време не сме се чували. Не помня... Търсих го два пъти по телефона, но абонатът бил закрит. Ще го намеря!  Нямам нито пари, нито смелост да отида, но ще му напиша писмо.            И една вечер започнах: „Здравей, приятелю мой, от сто години!” – не ми се изчисляваше от колко. После му описах надълго и нашироко живота си: как са ме съкратили от работа, как съм попаднала в Борци, как съм повярвала. Казах му как на младини, когато разбрах, че никой мъж не иска да е с мен, си мечтаех да имам дете, а Бог ми подари две, но в момента пак съм сама. И то не защото децата са големи и самостоятелни. Всичко му написах. 12 страници.        Накрая  завърших със: „...сега след 20 години отново съм сама. Спомени? Нее! Спомените ми носят само болка:  възрастна, без семейство, без децата си, без работата си, без дома. . .        Спомените  ме доведоха и до теб. Толкова години минаха! Дано ти е провървяло. Ще се радвам, ако имаш семейство и си щастлив.             А аз... въпреки всичко, имам Божия мир в сърцето си. Доверявам се напълно на Божиите обещания и тихо се надявам за един друг живот...  Мога много да ти разказвам как се чувства човек, който има Исус, но това за всеки е много лично. Само ще ти кажа: Вечният стремеж на човека да запълва празното пространство в душата си може да бъде задоволен само с Божието присъствие. Нито богатството, нито удоволствията на света, нито знанието и кариерата, нито даже любовта на любимия човек, не могат да запълнят мястото, което Бог е оствил за Себе си в човешката душа...         ...Извинявай, че ти написах толкова дълго писмо – давам си сметка, че е проява по-скоро на егоизъм от моя страна, защото имах нужда да ти пиша.          Ще се радвам да ми отговориш, дори с няколко реда.         Твоя Ваня.”         Оставаше да пусна писмото.    Но. . . не го пуснааах...

                                 

Написала си го, и аз вярвам, че който трябва, ще го прочете! Няма случайни хора и случайности в живота на всеки един от нас, мила приятелко!!! Моля се за теб да издържиш още малко! Повярвай ми, ОЩЕ МАЛКО! Само ДОНЯКОЛКО си там годинки - дългото чакане в този живот мина, остава само малкото очакване!!! - Благодаря на Бога за това откровение, което ми е дал и ми дава сили да проглася Истината! Така, че дерзай, пази силите си, за да посрещнем удара с отпор, като имаме сила в здравата скала на Исуса!

Благодаря ти, Естир за насърчителните думи. И на мен ми се иска да стане скоро; виждам, че много от белезите на последното време се изпълняват в наше време, но има още доста бели петна по лицето на земята, където Благата вест не е проповядвна. А Исус е казал: "И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на ВСИЧКИТЕ НАРОДИ и ТОГАВА ще дойде свършекът."

Толкова ми напомняш на моя много добра и обичана приятелка, преминава през същите неща и не зная как да и помогна, а е много самотна!!!

Тя познава ли Исус? Не знам дали защото имам вярата в сърцето си или защото вече съм възрастна, но не съм самотна. Бях тогава, когато още не бях утвърдена във вярата (Бог знае сега колко съм...) и бях по-млада.
Само по някога сърцето ми трепва, когато срещна нещо красиво: цветче, или музика, или природата. Тогава не с очи, а със сърцето си поглеждам нагоре и чакам моя Бог.
Имам и други случаи, от които смътно усещам, че има и друг свят на тази земя: къщи с басейни, почивки на Карибите, изискани дрехи, вещи, обстановка и т.н. Но знам, че има хора, които ги притежават, а нямат мир в сърцето си. Предчитам си моя си живот.
Поздрави приятелката си от мен.
:)))