Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2010 14:06 - Напуснах дома
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2247 Коментари: 12 Гласове:
18

Последна промяна: 30.09.2010 14:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          На Красимир не му допадаха промените в мен. Не приемаше сериозно вярата ми. Смяташе, че е един вид поза или начин да се представя като по-интересна, нестандартна... нещо такова. Общо взето нещата между нас не вървяха.           Вече бях съкратена и си търсех работа. Възрастна, с много тясна специализация...кой ще ме вземе. Имаше работа само за сервитьорки, магазинерки и шивачки. Пробвах се за шивачка, но не можех да изкарам нормата. Преместиха ме на ютиите. Станах гладачка. Тогава си помислих, че къде-къде  по-добре ще ми е, ако съм учителка. Отидох в инспектората, разгледах обявите и си избрах едно село – учителка по физика и математика на ученици от пети до осми клас. Подадох молба и ме приеха. Всеки ден пътувах Шумен – Борци и обратно. Беше ми забавно с децата. С материала се справях отлично. Нямах никакъв педагогически опит, но навремето моите деца като бяха ученици и им обяснявах, ми казваха: „Мамо, учителката обяснява, за да го научим, а ти ни обясняваш, за да го разберем.” И сега като учителка нищо не давах на учениците наготово. Задавах им насочващи въпроси, карах ги да мислят и когато решат задачата, се чувствах щастлива.        Започнаха студовете, беше ми трудно да прехождам. С  Красимир не се разбирахме, даже му казах да напусне дома. И без това сме разведени – той си има неговия живот; при нас се прибира като в хотел. Нямах обаче подкрепата на децата. Те меко казано не бяха на моя страна. Та... реших аз да напусна, да остана в Борци. Цялото село беше турско с изключение на две къщи, където живееха цигани. Като казах на някои майки, че си търся квартира, много се зарадваха.  Намериха ми една къща до училището. Имах печка, легло, маса, стол, закачалка и огледало. От училището ми отпуснаха дърва, даже ми ги наредиха под навеса в къщата. Вечер хазяйката ми носеше печени на жар картофи. Майки на мои ученици ми носеха плодове и орехи. Сутрин в училище децата ми носеха цветя. Винаги имах по няколко буркана с разкошни хризантеми.       Стаята стана едно малко МОЕ кътче. Даже в събота и неделя не се прибирах вкъщи – на никого не липсвах там. А тук се радвах на обичта на местните хора, тук плачех за децата си – не бях се разделяла с тях. Тук прочетох много книги, за които преди нямах време.          Тук написах писмо на Сашо. Едно много, много дълго писмо – 12 страници.  





Тагове:   напуснах,


Гласувай:
18



1. makont - Домът ти е там, където си обичан,
30.09.2010 16:05
където си желан и необходим! Сигурно е било прекрасно сред тези хора, те умеят да обичат. Хубава вечер!
цитирай
2. vandela007 - Да, права си.
30.09.2010 18:02
Месеците прекарани сред тези хора ме направиха по-доверчива, по-добра даже. Благодарна съм им. Но...вечер си поплаквах.
Хубава вечер и на теб!
цитирай
3. анонимен - ...
01.10.2010 21:23
...

цитирай
4. анонимен - Какво мога да ти кажа аз абсолютният атеист.
02.10.2010 09:29
Само това, че няма по-тежка болест от самотата. Дано ти потръгне. Но повече разчитайна себе си а не на ...
цитирай
5. vandela007 - !
02.10.2010 14:10
Не посмя да напишеш "Бог". Сложи три точки вместо това. Абсолютен атеист - с респект от ... Бога? Има шанс и за теб, майка ми повярва на 75.
цитирай
6. vandela007 - !
02.10.2010 14:12
АНОНИМЕН 3, знам кой си, но не знам какво ти се е искало да ми напишеш... :))
цитирай
7. анонимен - vandela007,
02.10.2010 17:53
трите точки са от уважение към теб. И на 750 години няма да повярвам, защото няма в какво. Ако поразгледаш блога ми, ще видиш ясно как стоят нещата. Един прагматик вярва само на главата си и на двете си ръце. И така успява.
цитирай
8. vandela007 - kushel,
02.10.2010 19:01
Извинявай! Оценявам трите точки; благодаря за уважението.
И ти ако поразгледаш блога ми, ще видиш, че и аз навремето съм мислила като теб.
Ето мнението на един, чиято глава също не е за пренебрегване: "Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепено се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност."
цитирай
9. injir - Човек е щастлив там, където има с...
02.10.2010 22:14
Човек е щастлив там, където има своето душевно равновесие и духовен комфорт.
цитирай
10. анонимен - Човек
03.10.2010 23:58
има душевно равновесие и духовен комфорт дори и в космоса, ако знае, че там някъде го чакат, приемат и обичат.
цитирай
11. vandela007 - Да,
06.10.2010 00:10
Човек има душевен мир, когато обича и е обичан...
цитирай
12. icebarbi - Каква опитност. Истинска благо...
17.10.2010 13:19
Каква опитност. Истинска благодат. Само Бог може да създаде в човека вътрешен комфорт независимо в каква ситуация или място се намираме.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288360
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031