„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.

        Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

        Любовта никога не отпада.”

       Трябва да го изпратя това на Сашо; да види как съм го обичала. Толкова точно; и толкова хубаво казано!

        Просълзих се, издигнах лицето си нагоре: „Господи!” И... сълзите ми замръзнаха. Отворих очи и се усмихнах. Защото в сърцето ми блесна нова мисъл: И Исус така ме обича! Придърпах към себе си Библията и зачетох отново Одата на Любовта. Думите падаха върху жадната ми за дълбока, истинска и вечна любов душа като капки напоителен дъжд. Исус ме обича с такава любов. Аз съм обичана! Такава каквато съм, Той ме обича! Милостив и търпелив, Той ме приема с всичките ми слабости и грехове; с всичката ми лошотия!

       Тогава разбрах, че цар Сашо наистина е умрял за мен. Друг е цар на сърцето ми и това е Исус.

        А сега, прочетете още веднъж цитата. Сложете вместо думичката "любовта" името си и ще видите какво ще се получи.