И така, след като снощи на късно се прибрах вкъщи, днес рано сутринта, с новото вълнение в сърцето си, първата ми работа беше да намеря църква. Не знаех в колко започват богослуженията, исках да отида навреме. Малко ако закъснея, може да пропусна нещо важно. Исках да знам всичко за Бога!

        Най-напред взех телефонния указател и го отворих на „Ц”, но намерих само телефона на някакво Църковно настоятелство. Никой не отговаряше.
         Няма да стане с телефон. Облякох се и тръгнах  да търся. Толкова години съм в този град, как не съм обърнала внимание на църквите!  Знам само Томбул джамия.

         Доста обикалях из града, най-после търсенето ми се увенча с успех. Намерех една сграда, където богослужение провеждат две църкви: Методистка - сутрин от 9 часа и Петдесятна – от 11,30. Включих се в богослужението на втората. Седнах на един стол и изолирана от външния свят се потопих в една атмосфера на непозната за мен материя.

......................................................................................................................................................

         В продължение на почти година, всяка неделя посещавах Петдесятната църква. Научих много неща. Чудех се: как съм живяла толкова години в мрак, без да познавам Бога! В същото време, връщайки се назад в спомените, си дадох сметка, че Бог ме е водил към Себе Си през цялото време, още от детството ми.
         Пазя едно писмо от леля Данка - сестра на дядо. Тя го е писала за мен и прабаба ми - майката на дядо. Преди не му обръщах много внимание, но сега забелязах нещо интересно. Писано е преди 59 години*. Ще го публикуам цялото.

         Може би Бог така води всеки, но човек не обръща внимание на Божиите знаци? Както се казва в Йов 33:14: „Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава”.

      
      *сега, през 2021 г., писмото е вече 70 годишно.

 

Браво! Най-важното в живота го имате вече - връзката с Бог.

Радвам се, че и ти смяташ връзката на човека с Бога за най-важното нещо в живота.
Бог с теб!

Благодаря ти за това, че споделяш моето мнение и за това, че го подкрепяш с цитати от библията. радвам се, че и ти си открила блаженството да си в божия храм и да се обърнеш към себе си и Бог. Жижките са добре. Вече са по килограм и 700 гр. и днес им правихме втора ваксина. Те са такова щастие, само като те погледнат с дълбоките си очи и ти разтапят сърцето. Не знам как точно да ти пиша, на съобщения ли или чрез коментари. Така реших, че ще го видиш по бързо. За мен ти си сродна душа по чувствителност и ранимост и ми е много приятно да комуникирам и да чета твоите постинги. Сърдечен поздрав от мен.

обичам да ходя на църква. Четири месеца бяхме на село, в началото на май се върнахме в Шумен и като влязох в църквата, се почувствах особено. Седнах тихо и благодарих на Бога за моята мила, малка църквичка, където съм преживяла чудесни мигове. Благодарих за моите братя и сестри, с които се радвахме да се видим отново след 4 месеца. Толкова сме си близки и се обичаме...