Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 23:04 - В бюрото за запознанства
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1254 Коментари: 4 Гласове:
5



          Бях си ушила едно светло-синьо костюмче, специално за София. Руса съм и светло-синьото ми отива. Пътуването мина нормално. Както се подразбира, цяла нощ не мигнах. Сутринта рано-рано пристигнах в София. Бях се осведомила, че Бюрото за запознанства работи и в почивните дни. Изчаках да започне работното време и... бях първата посетителка за деня. Попълних някакъв анкетен лист с данните си и изискванията ми за бъдещия партньор. Показаха ми няколко имена с даните на „подходящи за мен” мъже. Как така няколко! Аз мислех, ще ми покажат един – най-подходящия! Как сега да избирам от няколко! Четох, гледах, мислих, най-после се спрях на един. Малко по-голям от мен, икономист, с една дъщеря, по-голяма от моите, софиянец. Обича класическа музика, туризма и...спорта. Аз малко съм скарана със спорта, ама той като си го обича, да си спортува, аз ще го чакам в къщи. . . И се стреснах: стигнах много далеч. „Ще го чакам в къщи...” Вече го ожених за себе си!              Така! Взех му номера. Предстоеше да намеря телефонна кабина и да позвъня. Ох! Защо ли предприех всичко това! Ако не ме хареса?  Още едно разочарование... Добре, че абсолютно никой не знае какви ги върша в момента. Ако нищо не стане, няма и да научат.            Щом излязох от Бюрото, на десет крачки имаше уличен телефон. Нямаше хора. Приближих, влязох. Взех слушалката, а ръцете ми треперят. Не! Много е рано! Събота е, човекът сигурно още спи. Излязох от кабината, влязох в една закусвалня, но не ми се закусваше. Ами ако е станал рано и е тръгнал на Витоша, вече съм го изтървала... Изтичах отново до кабината, извадих листчето и набрах номера. Звъни се. Един път, втори... Щракна:          - Моля?         - Здравейте! – и изстрелях всичко, което си бях намислиа да кажа.         Засмя се, каза, че много се радва и е поласкан, че съм го избрала. Бих ли била съгласна да се видим? Да! Бях съгласна. Имаше приятен глас и бях съгласна да се видим. Каза да го чакам там, където съм, след малко щял да е при мен. Попита как ще ме познае, рекламирах светло-синьото си костюмче и зачаках обекта на мечтите си.          Дамян...

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mominasylza - като написано от Джуд Деверо
18.05.2010 23:27
звучи много интересно,интригуващо и забавно. Как ли ще продължи всичко това...дано като целунеш принца не с е превърне в жаба.
цитирай
2. vandela007 - Благодаря ти, Сълзице,
19.05.2010 22:14
Много ме ласкаеш, но аз друг роман не мога да напиша. Само един и само този. :) А какъв Принц намерих!!!
цитирай
3. makont - Бъди щастлива
20.05.2010 11:12
Дано това е пътека към твоето щастие. Дано е осеяна с рози, но само с нежен цвят, без бодли не може, но малко бодли. Желая ти това да е ТОЙ и да заличи всички досегашни огорчения и болки от живота. Само щастие - БЪДИ ЩАСТЛИВА
цитирай
4. vandela007 - Благодаря ти.
20.05.2010 15:02
Наистина ГО намерих и съм щастлива!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287751
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031