Какво да правя с проваления си живот? Вече съм сама, с две деца на 10 и 13 години. Заплатата ми не беше голяма. Красимир не ни помагаше. Казва: оставил съм ти апартамента, какво повече искаш! И сигурно беше прав, само че аз не можех да режа парченца от апартамента и да храня децата. Сключих допълнителен договор с Центъра. Денем работех като проектант, а след работа – като чистачка. Прибирах се вечер капнала. Какво да захвана по-напред! Децата се опитваха да ми помагат, но повече ме изнервяха и ядосваха, от колкото да са ми полезни. А растяха и не бяха от най-послушните. Не бях подготвена за ситуации, които ми поднасяха. Бях тотално объркана. В такова състояние нямах желание и на Александър да се обадя. Ще позвъня и какво ще му кажа? Много съм самотна, много съм нещастна, много съм. . . никаква? 

          Една вечер, помня че децата ги нямяше, телефонът звънна. Вдигам:

                       (изтрито)