Последния ден преди празника се прибрах от работа и нищо не ми се прави. То ми е скапано отвътре. Сама с децата, без тати...

          Синът ми още не беше се прибрал от училище, аз се суетях от къде да я започна, на вратата се звънна. Отварям – Красимир! Сърцето ми трепна: идва си за празника!          


                                               (изтрито)