Разрешиха на мъжа ми да си вземе семейството в Коми. Заедно с децата живяхме там две години. Те са едни от нй-хубавите в живота ми. Квартирата – държавна. Ток, вода, парно, мебели, че даже и завивките – всичко държавно. Реален комунизъм! Сняг не вали само през юли и август. Но за тия два месеца всичко израства, цъфти, завързва и узрява: боровинки, клюква, малини... и по български обичай си правим компоти, конфитюри и сладка. Клюквата расте само по блатата; плодчетата са като червени боровинки, но прозрачни като стъклени топчета.

          Защо ли споменът за клюквата ме натъжи? Беряхме я обути с високи гумени ботуши. Беше опасно да не затънем в блатото.

                                          (изтрито)
 

:))))) Не разбрах защо си го направила, но поне се посмях :))))) Понякога човек в нараненоста си какви ли не ги върши... :)))
Поздрав! :)

И аз нямам отговор за какво го направих... Спрях колата извън града, отворих джабката, намерих снимки; на задната седалка имаше покупки за жена. Всичко в колата говореше за нейното присъствие. Почувствах се много зле и съжалих, че съм го направила. Гадничко...

Хайде, чакаме продължението ;)) На ден по няколко пъти проверявам ;)))

Ох, ако знаеш какво следва......

интересно става - отивам да чета нататък - Поздравления!

При теб е интересно!