Мина лятото, Красимир замина, а есента ми изпрати покана да отида в Коми. Взех влака и... в София, да подготвя документите. На Плевен погледнах през прозореца, даже не смъкнах стъклото. Какво да гледам! Гара, като гара! Било каквото било.             Цял ден от опашка на опашка, от гише на гише – тук подпис, там – печат, накрая документите бяха готови. Преспах в роднини и сутринта рано тръгнах с обратния влак за Шумен. Дали да не сляза на Плевен, да си презаверя билета и да се обадя? Наближихме: какво да правя! Ще сляза, няма да сляза; ще слязя, няма...              (изтрито)