Прочетен: 1147 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2011 14:14
Няколко месеца преди да се роди синът ми, ни дадоха ведомствен апартамент. Седнете, за да не паднете: живеехме две семейства в един апартамент (после се разделихме, но тогава бяхме така). Съквартирантите ни също имаха две деца. Четирите деца идваха да играят в нашата половинка на апартамента, защото в другата половинка съквартирантката беше сресала ресните на килима и имаше вероятност играейки, децата да ги разбъркат или да разпилеят играчки по пода. А у нас нареждаха столовете в две редици, покриваха ги с едно одеало и ставаше къщичка. Може би трябваше и аз да бъда по-строга, но никога не съм имала усет за тия неща. Винаги съм можела само да обичам и това ме е водело...
Та...когато ми връчваха заповедта за настаняване в апартамента, в комисията беше и партийният секретар. На излизане ми каза: „Почакай малко!” Излязохме в коридора и съвсем поверително ми каза, че съм определена за кандидат-партиен член. Да съм си купела Устав на БКП и още преди да се роди бебето ще ме приемат. Исках да стана партиен член, защото виждах кои стават началници. Тогава все още имах амбиции да се издигна. Купих си устав, изчетох го, научих го и зачаках. Наближи време да излизам по майчинство, обадих се на партийния секретар. „Чакай, ние ще те потърсим” – отговори той. Излязох в отпуск, наближи да се ражда бебето, пак му се обадих, пак същия отговор. Разбрах. Научили са, няма да ме приемат! Дядо ми нали беше търговец; след Девети септември комунистите написали на стената на къщата ни: „КУЛАК – НАРОДЕН ВРАГ”. Аз го помня този надпис. Дълго време никой не смееше да го изтрие. После баба ми се престраши и му удари една боя. Явно партийците от завода са научили, че произхождам от вражеско семейство. Ще стана партиен член, ама друг път! Народната власт затвори частния магазин на дядо ми, затова той започна да се занимава с вторични суровини. Изкупуваше ги от хората, а с камиони от Шумен идваха да му ги вземат. За да улесни работата на работниците, уедряваше дреболиите, като ги пакетираше. Например в един голям меден съд слага дребни медни отпадъци, отгоре слага меден капак, зачуква го отстрани със съда и така го предава; същото правеше и с алуминиевите отпадъци, и с вълнените, и с всичко, което позволяваше. Работниците идваха, изтегляха сортираните пакети на дядо ми и ги натоварваха в камиона. Никога не отвориха да видят: алуминий ли има вътре в алуминиевия пакет или камъни. Имаха му пълно доверие. Баба роптаеше, никога не се примири. Все си спомняше как дошли с една каруца и започнали да товарят стоката от магазина – конфискували я в името на народа. „Те като влязат в магазина за още стока, аз грабна от каруцата две пити кашкавал и ги вмъкна в къщи.” – разказваше баба. Така успяла да спаси някои хранителни продукти и няколко топа плат. Дядо никога не съм го чула да възроптае. Знаеше си, че не е враг на народа си и беше спокоен. Търпеливото му и благородно сърце не можеше да бъде предизвикано. Често между отпадъците дядо откриваше стари, ценни предмети, които внимателно почистваше и съхраняваше. Когато се разболя и вече не можеше да работи, занесе предметите в читалището и така постави началото на селския музей. Такъв „народен враг” беше дядо.
София праща нови 100 000 тона балирани о...
Лесно ли е да си екологичен в България
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи