Един ден, след като повече от седмица не бяхме се виждали и чували, срещнах един от приятелите на Заро и той ми каза: „Ние изпратихме Заро и Тони на море за десет дена.” Вдигнах рамене, нищо не му отговорих.

            Значи така...Знаех си!

            След около две седмици пак го срещам тоя приятел: „Знаеш ли, нашия Заро го оженихме...” Нататък не чух какво ми каза.

            Тази история ми е твърде позната. Почнах да свиквам.
 

                                        (изтрито)