Април преполови, липите цъфнаха, Шумен замириса на чай от липов цвят. . . . . . . . . . . 

          Един ден срещнах Заро, но той не ме видя и не му се обадих, защото нямах настроение да разговарям с никого. Вечерта пак се сетих за него, изрових в тефтера телефона му и следващата вечер бях в една улична телефонна кабина. Бях си наумила как да започна разговора и какво да кажа:

                                 (изтрито)