Заводът беше пълен с млади мъже. Забелязвах погледи върху себе си. Някои ми бяха приятни. Открих, че като отида сутрин на работа, погледът ми търси едно момче – работник на щлайф-машина. И както става по филмите, съдбата ни срещна, но много скоро разбрах, че е женен. След това – друг. И той се оказа женен. И съвсем нормално: аз бях на 25, а всички мъже по-големи от мен естествено – женени. Само грозни и глупави ( да ме простят) бяха останали... Така на работа флиртувах с женените мъже на завода, а вечер и по празници бях сама.

           Една сутрин намерих на бюрото си кристална ваза с рози. Идея нямах от кого е. Когато розите увяхнаха, занесох вазата в квартирата си.

                                        (изтрито)